Не си перфектен, нито някога ще бъдеш ти.
Не си рус със сини очи, не си мъжът на мойте мечти.
Не готвиш полугол рано сутрин,
не винаги казваш това, което искам да чуя.
Не ме слушаш и често ме дразниш,
караме се, изнервяш ме - понякога до полуда.
Не харесваш нещата, които и аз,
не си съгласен с адски много от тях.
Но ме усмихваш, когато в мене вали,
когато е буря в сърцето, със теб дори не ръми.
Гледайки те, не виждам перфектния мъж,
не виждам и принца на белия кон.
Но виждам те такъв какъвто си си
и искам да гледам винаги тези две очи.
До мен и в лесно и в трудно, много години.
Да се дразним, смеем, да преживеем интриги.
Да плачем, да ядем вкусна храна,
да сме заедно от тук до край света.
Със теб - перфектно неперфектния мъж,
ръка за ръка през всяка буря и всеки наш дъжд.- Е.Т.









